Петко Георгиев Чорбаджиев, с псевдоним Петко Росен, е български писател, публицист, юрист, политик и общественик. Роден е на 15 октомври 1880 година в село Ковчас, Османска империя. Семейството се преселва в Княжество България – първоначално в село Гергебунар, днешно Росеново, а по-късно се установява в Бургас.
Петко Чорбаджиев следва в правния факултет на Софийския университет и правни науки в Париж и Женева.
Участва в Преображенското въстание, в Балканската и Първата световна война.
От 1918 до 1919 година е окръжен управител на Бургас.
През 1931 г. е избран за депутат от Демократическата партия.
Сътрудничи на списание „Демократически преглед” (1904-1905 г.), на списанията „Мисъл”, „Хиперион”, „Златорог”, „Българска мисъл”, на вестниците „Зора”, „Слово”, „Свободна реч”, „Пряпорец”, „Бургаски фар”, „Бургаска поща” и други.
Петко Росен пише публицистични статии, разкази, литературна критика, фейлетони и др.
Автор е на книгите: „От Дунав до Бяло море. Видено и преживяно” (1927 г., 1943 г.), „На Еньовден. Литературни сенки и силуети” (1928 г.), „Между народа. Видено и чуто” (1933 г.), „В поле широко. Видено и преживяно” (очерци и разкази, 1938 г., цензурата окастря много глави от нея), „Спомени и размисли” (1963 г.), „През гори зелени” (1982 г.), „Сурвакници” (т. І., 2011 г.) и др.
Умира на 30 април 1944 г. в Бургас.